В тази статия ще ви запозная с един по-малко популярен, но много приятен и релаксиращ стил въздушна йога – терапевтичната ин въздушна йога. Тя е разновидност на т. нар. ин йога и се изпълнява с помощта на люлка (хамак) за въздушна йога. За разлика от по-разпространените йога стилове ин йогата е по-пасивна практика, при която се задържа в поза 3-5 минути. Нарича се „ин“, понеже при нея се използват лунните, по-флуидни, по-женствени енергийни качества на тялото, чрез подхранване на съединителната тъкан, вкл. фасцията. Това се случва физически чрез омекотяване, неподвижност и сила.
При терапевтичната ин въздушна йога тялото се отпуска дълбоко, подкрепено от хамака. Хамакът е спуснат на височината на глезените и позите се изпълняват ниско до земята. Правят се предимно пози, които въздействат на гръбначния стълб и на долната част на тялото – таз, тазобедрени стави, вътрешна страна на бедрата, долна част на гръбначния стълб. Там има много съединителна тъкан и фасция.
Да започнем с ползите/лечебните ефекти от практикуването на терапевтична ин въздушна йога:
- Лекува нервната система
При терапевтичната ин въздушна йога забавяме темпото, омекотяваме се, отпускаме се. Това активира парасимпатетиковата нервна система. Тази част на нервната система е отговорна за почивката, храносмилането, улесняване на дишането, понижава кръвното налягане и сърдечната честота, освобождаваме се от напрежението (стреса).
Йога, в частност терапевтичната въздушна йога насърчава растежа на мозъчните нервни клетки (неврони) и на връзките между тях. Доказано е, че нови неврони се създават през целия живот на човека и този процес се случва с по-голяма скорост в резултат на извършването на нови умствени дейности. Така че опитването на нещо ново в йога или опитването на нещо старо с по-непредубеден подход може да създаде нови неврони и връзки между тях и останалите неврони. За да помогне за гъвкавостта и силата на мозъка, йога непрекъснато тласка ума, тялото и душата да бъдем по-отворени и да научаваме повече. Йога може да помогне за промяна на начина, по който мозъкът „мисли”, като с течение на времето създава и укрепва нови неврони и невронни пътища. Доказано е, че създаването на нови начини на мислене (извън коловозите и заседналите стари начини на мислене) чрез йога намалява депресията и симптомите на тревожност.
На ментално и на емоционално ниво чрез тази практика се балансираме, самолекуваме, подхранваме, успокояваме и ревитализираме. На енергийно ниво се стимулират енергийните канали (меридианите) в енергийното тяло. При задържането в поза се упражнява налягане върху меридианите, намиращи се там, което действа като акупресура. При излизането от поза се премахва това налягане, заедно с напрежението от задържана застояла енергия (блокаж на енергията) на това място.
Терапевтичната ин въздушна йога влияе и върху чакрите (енергийните центрове на тялото), особено на седемте основни чакри, при които всяка чакра отговаря за определени органи и системи от организма. Според традиционната китайска медицина болестите се зараждат първо в енергийното тяло – като блокажи на енергията. После в емоционалното тяло, в менталното тяло и накрая във физическото тяло – тогава вече са болести, които могат да бъдат диагностицирани и лекувани от конвенционалната медицина. Тогава обаче вече може да е твърде късно за някои болести да бъдат излекувани.
Енергийните напрежения и блокажи на енергията (прана) се проявяват:
- на физическо ниво като:
- болки по тялото;
- главоболие;
- безсъние;
- лошо храносмилане;
- на емоционално ниво като:
- ревност;
- фрустрация;
- нерешителност
- параноя
- депресия
Чрез ин йога практиката се освобождаваме от „погребани“ в нас емоции. Когато изпитваме положителни или отрицателни емоции, тялото ни реагира, съхранява ги, запомня ги. Различните емоции се съхраняват на различни места от тялото. Като работим със задържане в поза, се освобождаваме от задържани емоции в органите, намиращи се в областта, с която работим в позата. Така например голяма част от позите от терапевтичната ин въздушна йога въздействат върху таза наред с други области. Тазът на енергийно ниво се асоциира с емоции, свързани с травматични преживявания в миналото ни.
По време на практика, когато се освобождаваме от „погребани“ в нас емоции може да изпитаме някое/някои от следните усещания:
- Може да имаме неочаквана силна емоционална реакция – напр. да се почувстваме тъжни, да изпитаме гняв, страх или безпокойство;
- Може да си спомним нещо – образ или спомен от миналото ни, от детството ни, от минали връзки, от сън;
- Може да получим клаустрофобия, гадене, безпокойство, да ни се прииска да избягаме от практиката;
- Може да се разплачем без причина или поради неразрешени конфликти или събития, случили се в миналото.
Тук е важно да знаем, че тези ефекти на практиката са напълно нормални и означават, че практиката работи и че постигаме лечебния ефект на изчистване, т. е. изчистваме се от тази травматична тежка енергия. По този начин тя се извежда от енергийното тяло и не може повече да ни вреди, т. е работи се в посока превенция на болести на ниво физическо тяло, свързани с някой/и от вътрешните органи, намиращи се в таза.
Какво още е важно докато практикуваме терапевтична ин въздушна йога:
- В позата трябва да изпитваме подходящо физическо усещане, т. е. да няма болка, да няма физическо насилие над себе си. Повечето пози са естествено удобни и докато релаксираме в някоя поза е много възможно и да заспим.
- Да задържаме в относителна неподвижност;
- Да дишаме дълбоко през корема докато изпълняваме практиката;
- Да задържаме достатъчно (3-5 минути) в поза, за да се освободи напрежението и да се подхрани тялото;
- Да излизаме бавно от позата, за да се предпазим от нараняване;
- Ако позата е обърната, освен бавното излизане от нея задължително следва да поседим в покой, например в „лесна поза“ за 1-2 минути, докато натрупалата се повече кръв в главата се оттече обратно надолу към тялото и се нормализира кръвния поток. Докато сме в обърната поза, в главата се натрупва повече кръв и рязкото изправяне води до причерняване, гадене и световъртеж. Натрупването на повече кръв в главата обаче има и ред положителни страни, тъй като кръвта е носител на кислород и на хранителни вещества. Съответно, докато сме в обърната поза снабдяваме с повече кислород и хранителни вещества всички тъкани и органи в областта на главата. Например, подобряваме кръвооросяването на мозъка, подхранваме кожата на лицето и т.н.
Една от позите с най-много ползи за здравето е т. нар. „Обърната жаба“. Тя въздейства анатомично върху задната страна на краката, седалището, бедрата и шията. В позата се разтягат вътрешността на бедрата, слабините и бедрата. Подобрява се стойката. Укрепват се и се удължават мускулите на гърба. Подобрява се кръвообращението в краката. Стимулира се храносмилането. Облекчават се стреса, безпокойството и леките форми на депресия. В позата се освобождават съхранените емоции в бедрата и в таза чрез създаване на пространство вътре и около тази област.
Друга много полезна поза е „Странична звезда“. Нейният анатомичен фокус е върху ръцете, торса, корема, краката, ребрата и гърба. Терапевтичните ползи от тази поза са освобождаване от безпокойство и леки форми на тревожност, детоксицира белите дробове, стимулира черния дроб и бъбреците. Позата балансира цялото тяло. Удължават се мускулите на корема, на бедрата и слабините. Подобрява се гъвкавостта на гръбначния стълб. Заздравяват се междуребрените мускули. Увеличава се капацитета на белите дробове. Разтягат се коремните мускули и органите в храносмилателния тракт.
Една от най-лесните пози е варианта на поза „Кученце“, изпълнен на ниска люлка. Анатомичният фокус на позата е гръб, гръден кош и гърло, които в позата се разтягат. Успокоява се ума, намаляват се нивата на хормоните на стреса, лекуват се леки форми на депресия. Раменете се отварят в позата, разтягат се („отварят се“) гръдните мускули. Освобождава се напрежението в областта на гръбначния стълб, шията и долната част на гърба. Позата въздейства терапевтично при астма, високо кръвно налягане, синузит, облекчава менструален дискомфорт, издължава органите в коремната кухина, въздейства благоприятно върху белите дробове, щитовидната жлеза и сърцето.
Автор: Мими Данева
